За книгата: година / Немирович-Данченко Василий Иванович е известен писател, син на малко руснак и арменка. Роден през 1848 г.; прекарва детството си в лагерна среда в Дагестан и Грузия; учи в Александровския кадетски корпус в Москва. В края на 1860-те и началото на 1870-те години той живее на брега на Бяло море и Северния ледовит океан, което описва в редица талантливи есета, които се появяват в „Записки на Отечеството“ и „Бюлетин на Европа“ и след това публикувани в отделни публикации („Отвъд полярния кръг“, „Бели морета и Соловки“, „Край океана“, „Лапландия и лапландците“, „В открития космос“). От тях „Соловки” привлече особено внимание като изкусителен, изключително идеализиран образ на уникална религиозно-индустриална общност. По-късно Немирович-Данченко, водейки живота на турист, публикува редица пътеписни есета, посветени на отделни населени места на Русия („Дал“ - пътуване на юг, „Далеч“ - пътуване до Кавказ, „Селско царство“ - описание на особения живот на Валаам, „Кама и Урал“), както и чужди страни („Около Германия и Холандия“, „Есета за Испания“ и др.). Във всички тези есета той е увлекателен разказвач, който дава блестящи описания на природата и ярки характеристики на морала. Това, което допринесе най-много за славата на Немирович-Данченко, беше неговата, макар и не винаги точна, цветна кореспонденция, която той изпращаше в Новое время от театъра на войната от 1877-78 г. (ведомствено издание в преработен вид, с възстановяване на места, изхвърлени от военните цензура, под заглавието „Година на войната“). Неговата често смело разкриваща кореспонденция от Манджурия по време на Японската война от 1904–1905 г. също беше много четлива, отпечатана. в "Руско слово". Немирович-Данченко участва лично в делата при Шипка и при Плевна, в зимното преминаване на Балкана и получава войнишкия Георгиевски кръст. Военните впечатления от турската кампания дават материал на Немирович-Данченко за биографията на Скобелев и за романите: „Гръмотевичната буря” (1880), „Плевна и Шипка” (1881), „Напред” (1883). Тези романи, както и по-късни романи и есета: „Кралете на обмена“ (1886), „Зад кулисите“ (1886), „Монах“ (1889), „Семейство Богатир“ (1890), „Под звъна на камбаните“ ( 1896), „Вълчи празник“ (1897), „Масови гробове“ (1907), „Весел, смел, силен. Из хрониките на освободителното движение“ (1907), „Вечна памет! Из хрониките на освободителното движение" (1907) и др. - се отличават с интересен сюжет и блясък на изложението, но пламенното въображение на автора понякога води автора до рисковани ефекти и липса на правдоподобие. Много по-художествено последователни са разказите на Немирович-Данченко от народния и военния живот, публикувани в отделни сборници: „Незабелязани герои“ (1889), „Коледни разкази“ (1890) и др.; те са правдиви и искрени. Неговите стихове, грандиозни по текстура, са публикувани отделно в Санкт Петербург (1882 и 1902). Много от произведенията на Немирович-Данченко са преведени на различни европейски езици. „Избрани стихотворения“ на Немирович-Данченко са издадени от Московския комитет за грамотност (1895) за публично четене. През 1911 г. дружеството "Просвещение" се заема с издаването на произведенията на Немирович-Данченко (издадени са 16 тома). Някои от трудовете му са дадени като приложение към сп. „Природи и хора”. Василий Иванович пътува дълги години. По време на Руско-турската, Руско-японската и Първата световна война работи като военен кореспондент. Награден с Георгиевски кръст за лично участие в боевете при Плевна. Емигрирал през 1921 г. Умира в Чехословакия.